| << Начало
Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от VІ век. Разпространен е най-вече в Югоизточна и Югозападна България, както и на някои места в Северна България. Кукери днес е общоразпространено наименование, но иначе в различните региони и селища са ги наричали по различни начини.
В западата част на страната обичаят се отбелязва в дните между Коледа и Богоявление. Изключение е село Елешница, Разложко, където Старчовият ден е на Великден. На изток той се провежда в края на зимата и началото на пролетта, в седмицата между Месни и Сирни заговезни (седем седмици преди Великден).
Има разлика и в костюмите на кукерите от различните етнографски области на България. Те са по-анималистични (наподобяващи животни) на запад и по-антропоморфни - на изток. Понякога са неопределени, не може да се каже какво точно наподобяват.
Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта.
Характерна за кукерския маскарад е травестията - мъжете се обличат като жени, а специално кукерите носят елементи от женската носия като сукмани, огърлици с пари, гривни и т.н. Заедно с това обаче носят и атрибути на мъжественост като саби, тояги, камшици и пр. В днешно време се случва и обратното, т.е. жени да се маскират като мъже.
Като кукери в миналото можели да се обличат само млади ергени или наскоро женени мъже. Участието в този и поредица от други обичаи е било част от инициацията на младите момци, при което те един вид поглеждали на света от женска гледна точка. След това те били считани за социално зрели и получавали право да ходят на седенки и да се женят. Маскарадните игри са имали и сексуално-образователна роля. В дните на маскарада на момците били позволени по-солени шеги и лудории.
Освен популярните днес кукери със звънци и еднотипни облекла има и друг тип маскирани, които някъде в България се наричат красноречиво "смешни маскирани" или "плашилки". Те се обличат с различни костюми според индивидуалните хрумвания, подготвят се по махали или по-малки групи и представят различни сцени. По-разпространени и относително постоянни във времето сцени са например булка и младоженец, баба с внуче/та, баба с дядо, орачи с волове, сеячи и жътварки (от ежедневната стопанска дейност на хората), циганка и циганин, дяволи, цар, генерал, поп и пр. Смята се, че в Източна България заораването и засяването е неотменима сцена от играта на самите кукери. Персонажите на втория тип маскирани се актуализират непрекъснато.
Кукерите в днешно време обикалят по селищата като група, напомняща военна, с водач начело. Кукерите мълчат и дрънкат, докато водачът може да нарича и благославя. На много места и днес са запазили старинните стъпки, но са включили фигури като плетеници, осморки и други, които придават повече сценичност и атрактивност. В някои населени места кукерите и днес влизат по къщите - там, където знаят, че ги чакат и ще ги посрещнат добре. Те играят и наричат, а стопаните ги черпят. Празникът по традиция завършва на площада с всенародно хоро.
В наши дни ритуалното и магическото е отпаднало и кукерските маскарадни игри имат по-скоро карнавален характер. При това маските са се уголемили и са станали по-пищни и атрактивни за публиката. В страната на много места се правят кукерски фестивали и празници, сред които най-големият и най-известен е "Сурва" в Перник. Кукерските групи пътуват за участия през цялата година, включително и в чужбина. Често се комбинират с други самодейни състави, които представят традиционни песни, танци и обичаи.
Кукерските групи обикновено са организирани формално като самодейни колективи към читалищата, но в повечето случаи водачът им, когото те сами си избират, има лидерска роля и отговаря за това какви стъпки и движения ще правят. Всеки сам си осигурява костюма и си го притежава. Читалищата участват при организиране на пътуванията в по-голяма или по-малка степен.
За разлика от миналото, днес и жени могат да се обличат като кукери. Възрастовите ограничения също са отпаднали, стига само кукерът да може да носи костюма с маската и да дрънка в ритъм с тежките звънци.
Отпаднали са и други някогашни табута като например да не се свалят маските през целия ден, за да не познаят хората кой стои зад тях, както и това кукерите, с изключение на водача, да мълчат.
Кукерските маскарадни игри са много популярни и обичаят се възстановява в много селища, където е замрял. През изминалите десетилетия са създадени нови кукерски групи дори там, където никога не са имали такава традиция, като например в град Калофер.
БИБЛИОГРАФИЯ:
- Краев, Г. Маска и було. Българските маскарадни игри. София, 2003
- Стаменова, Ж. Кукери и сурвакари. ДИ „Септември“, София, 1992
- Пунтев, П., М. Черкезова, Ж. Стаменова, В. Ковачева, Българско народно творчество. Сб., ДИ „Септември“, С., 1979
|