ЛУ-клуб & Фондация Кукери

 
ЛУ-клуб & Фондация Кукери

Начало
За кукерите
Идея
Кукери от Карловско
Връзки
Календар


Новини Интервю Фотогалерия Сувенири Контакт

Новини / ЛУ-клуб кукери

Вземи в gLOG
30 Декември 10, 21:38 / Автор: surva.wordpress.com - zaPernik.com
Интервю с председтеля на 1-вия организационен комитет на "Сурва" за zaPernik.com
Иванка Николова е председател на първия организационен комитет на фестивала „Сурва“ през 1966 г. Тя е изиграла съществена роля за началото на това събитие, наречено Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ и е дала „зелена светлина“ на идеята на Йордан Николов – наричан още бащата на фестивала.


Г-жо Николова, разкажете на перничани как започна всичко, как се зароди фестивалът „Сурва“?


- Аз съм първият председател на организационния комитет за провеждане на така наречените кукерски или сурвакарски игри. След това четири години продължих да бъда председател на четири фестивала, два от които национални. Погледнато формално може да се каже колко съм била важна, колко голямо нещо съм свършила и колко трайно е всичко това. Но аз така няма да го кажа, не защото съм скромна, а защото друг е човекът, който е причина за това. Йордан Николов беше тази личност, която не ми даваше покой. 

Била съм 10 години в централни институции в София. Прибрах се в родния си град, когато стана окръг. Не познавах това движение – сурвакарското, не съм ходила по селата по Нова година. И за това не можех да го оценя колко е важно. 

И когато Йордан Николов не ми даваше покой, той след мене вървеше: „Другарко Николова, ще правиме фестивал“. Аз махам с ръка: какъв фестивал, на какво, как ще го правим?!…Но той продължава, където и да отида – на представяне на книги, на тържества – той по мене върви. Казва ми: „Вие не разбирате колко голямо нещо е това, колко важно нещо е това. Трябва да ги съберем тук“. Аз се притеснявах как ще овладеем тези хора. Как като ги съберем ще ги поведем под някакъв общ знаменател и общо ръководство? А Йордан Николов вика: „Не се бойте, аз ги познавам, те се поддават на организация“. Виждате колко дълбоко е познавал психиката на тези хора. Те имат един, който ги командва и само с една свирка, те му се подчиняват.

Колко сурвакари участваха в първия фестивал?

- В първия фестивал бяха над 20 сурвакарски групи и бяха само от пернишко. Фестивалът се проведе на стадиона и аз не очаквах, че ще се напълни. Защото тогава все още живеещите в Перник бяха много сериозно свързани със своите родни места и всеки проявяваше интерес към своето село – как ще дойде, как ще се представи, как ще се класира… И близо час и половина на студа, на стадиона се проведе това шествие. 

Това бе първия фестивал и вече това отприщи всичко. И Данчо Николов с нашата подкрепа, ние вече не само не можеше да не го подкрепим – той ни увлече, ние самите вече бяхме вътре емоционално. Лично приехме, че това дело е наистина голямо. Нито той, нито аз сме очаквали тогава, че ще дойде днешния ден, когато фестивалът ще бъде на световно ниво.

Какво се промени във фестивала от първия път до последния, как се разви?

- Аз ще кажа за четирите фестивала, които съм ръководила. Разликата между нашите групи и тези, които вече гостуваха е много интересна. Например Разлог е много голяма група, те си правят своето. Но те са мечкаре и са почти всички еднакво облечени. Стара Загора – групата им е абсолютно еднаква, много красиви, много интересни. Даже на един фестивал минусови температури, те голи до кръста играят, мажат се с някакво масло, но еднакви. Нашите пернишки групи всички са различни! Нашите се крият селата един от друг, за да не се повтарят. Такова нещо го няма никъде.

Източник: http://surva.wordpress.com/2010/12/02/заперник-интервю-с-председтеля-на-пър/


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0681