Миналата година в Карлово представихте заедно с кукерите заораване, засяване и жътва, с маскирани два вола с картонени маски. 

Да, после три жени пяхме на микрофона песента за жътвата и „Морен орач из нивата сееше“. Като пооре орачът, сеячът започва са сее. След това започваме да пеем за жътвата една песен. И влизат жътварките, започват да жънат. След като свърши жътвата и излизаме навън, свекървата е донесла погача със сиренце – сядат да си починат жътварките. Изнасят и започват кукерите да играят и викат „Благословени да сте кукери!“, а те дрънкат. 

Какво представихте тази година в Перник, където взехте награда за атрактивна игра - пак ли жътварките и воловете с картонените маски? 

Да, пак, но сега бяхме с маски от изкуствена кожа, с рога. Вече маските не са с картони. 

Тази година обаче в Карлово ви видяхме с обичая меденик. Как решихте да промените представяния обичай? 

Бяхме си набелязали меденика за кукерския ден тук, в селото, отделно от кукерите. Те си играят техните игри за празника, а ние – каквото си измислим. Бая хора сме, 14 души певческа група, и трябва да представим нещо отделно от кукерите, за да вземем и ние награда. 

И решихме да направим меденика на площада на селото за празника. Добре, но като дойде председателката на читалището и го видя, каза: „Защо пък да не го направите с кукерите в Карлово?“. 

Решихме тази година в Карлово да не е същото както миналата, за да не кажат: „Те пак със същото се представят, както в Перник - две години едно и също.“  

Но в Перник искат да се представят маски. А нашето е обичай на пролетта, пробуждане на пролетта – оранта и жътвата. Там искат маски. В Ямбол – и там все маскирани. Ние трябваше да измислим нещо друго, но нямаме организатор, няма кой да ни ръководи. 

Как се организирате сами? 

Сами, певческата група. Една каже едно, другата - друго, комбинираме и така стана. 

А кукерите си имат водач?  

Да, Стоян Манов. Той е военен и сега замина за Афганистан за 6 месеца, така че друг, Митко, го замества.

И отвреме навреме председателят на читалището ви дава идеи? 

Не че ни дава. Просто идва, когато сме с кукерите. Те са към читалището, а ние сме отделно. 

Има ли художествен ръководител? 

Не, само председателя на читалището, Ана Керева. И ако има пари, дава ни да отидем някъде, защото иначе ние нямаме. 

А тази жена, която коментираше на микрофона обичая меденик? Много ми хареса как го представи - с много чувство за хумор, така че всички хора се разсмяха. Как се казва тя? 

Витка Ралева. Тя е пенсионирана учителка. Тя сама си реши и – оттук оттам, някои неща е взела и от Интернет.  

А по какво е била учител? В селото ли? 

Не знам по какво. В съседното село Ведраре беше учителка – нашите деца ходят там на училище. 

Тя си написа всичко и реши да го говори? 

Решихме всички, че тя трябва да го говори. Тя го измисли, другите също малко се включихме с това, което си спомняме от наше време. Ние сме стари вече и сме преживели и частно, и сме жънали, и сме вършали... 

На каква възраст са хората във вашата група? 

На 73 годинни сме три жени, а другите са по-млади - 60-годишни и нагоре. Няма млади, има само една булка, която идва, но и тя е пред пенсия. Всичките сме пенсионери. 

И колко време подготвяхте обичая меденик от идеята до показването на Общинския кукерски празник в Карлово? 

Идеята възникна 1-2 седмици преди кукерския ден, а явяването с него в Карлово бе непредвидено. Затова една седмица преди това започнахме да го репетираме всяка вечер, специално за Карлово. На единия ден [в събота] беше Карлово, а на другия ден [в неделя] беше тука. В селото го направихме, за да ни дадат награда от кметството. 

И ви наградиха? 

Да, 50 лв. награда, а на кукерите не знам колко - кукерите са отделно. 

На мен много ми харесахте в Карлово. Аз мислех, че и на „Сурва“ - Пернишкия кукерски фестивал, са ви наградили заради меденика. Също беше интересна и връзката, направена от Витка Ралева, че ако един мъж не е бил кукер, той не можел да се ожени.

Да. Не се правят сватби до Великден и ние използвахме последната седмица преди Сирни Заговезни да покажем сватбата заедно с кукерите, да направим меденика. Някога беше първо меденика и после сватбата. 

Какво се прави на меденик? Бръснат младоженеца и той трябва да купи чорапите?  

Момичето дава чифт мъжки чорапи, изплетени от нея. Дарява се на меденика, след като обръснат младоженеца преди сватбата. Да кажем в неделя е сватбата, а в събота вечерта се прави меденика.  

Какво точно се случва на меденика? 

Едно време като се нарочи, че еди кой си прави сватба, в събота преди сватбата близките роднини носят в къщата на момчето„принос“ с ориз, захар, брашно, това онова - кой каквото му се къса от сърцето -, като помощ на сватбарите. И [домакините] викат: „Елате да останете, че ще правим меденик“.  

През това време отиват роднини от момина страна в къщата на момчето да носят чорапите. Момичетата, които носят чорапите, трябва да са неженени и майчини и бащини, да имат двама живи родители. И те почват да сеят брашното за меденика с три сита. Като представяме обичая, ние пеем песента „С три сита пресято брашното...“ След това те го замесват малко. Свекървата го взима, домесва го и започва да го пече. Той е пресен, няма да втасва. В това време бръснат момчето. 

Истински ли го бръснат или наужким? 

Той си е обръснат, ама пак го обръснат. Обичаят е наистина да го бръснат. При нас май малко го намазаха и го обръснаха. 

А кой го бръсне? 

Някой негов неженен приятел, който също трябва да има живи родители. Но ние при нас нямаме такива и дядовците се направиха. Свекървата дарява приятеля, който го е обръснал, с хавлия, потник, риза или с друго, каквото е решила. 

Защо трябва да са с живи майка и баща? 

За да имат щастие младоженецът и булката. Такава е традицията. 

Като опекат меденика, го раздават по хорото. Свекърът дава виното с чаша, а едно време - с бъклица, но сега нямаме такива работи. Мъжете на хорото пийват. Хорото се играе, пускаш се, вземаш си от тутманика и си пийваш от виното. 

Тутманикът- това меденика ли е? 

Тутманик, само че не е втасал да стане голям, ами пресен тутманик със сиренце и мазнина отгоре. 

Кога момчето купува чорапите? 

След като го обръснат и момичетата от момина страна започват да го даряват, той си плаща чорапите.  

При нашето представяне малко го промениха, не е точно както ставаше едно време. Тогава не играеха пред момчето като пред кум - просто му дават чорапите, а той си вади парите и им плаща. Музиката засвирваше, хорото започва да играе. 

А колко пари трябва да даде за чорапите? 

Колкото има възможност. 

Докога се е правил този обичай? 

Правеше се, докато правеха сватби. През живково време имаше един период, когато рядко се правеха сватби като едно време. 

Тогава отиваха в съвета, разписват се и – в ресторант. 

Да. Когато се омъжи моята дъщеря, не знам дали в тяхното село са правили, но тук нищо нямаше. Тук в събота вечерта си поканихме гости от моя страна у нас. Направихме палатки и готвихме ядене.  

Сега, ако правят сватби, не правят ли меденик? 

Миналата година. правихме меденик на сина на моята етърва, но аз им казвах как - младите не знаят. Аз й казах, че съм забравила, но тя каза: „Айде, айде, както го направим, така ще стане.“ 

В Домлян също са правили меденик на Старчовден миналата година. Оттам ли ви дойде идеята? 

Не, ние сами. Чудихме се какво да направим, за да не сме с кукерите. За да ни дадат пари, трябва да измислим нещо да направим. Една година правихме сватба, другата година правихме годеж, и аз казах: „Не можем ли да направим пък меденик?“. Следващата седмица не отидох на двете сбирки. Като отидох, оставаха само две седмици до празника и аз попитах какво стана, какво ще правим. Казаха, че не знаят. Един се обади: „Нали меденик щяхме да правим? Вървете, кажете тука какво ще правим, как ще го правим“. И така стана. 

А с наградата от 50 лв. какво направихте, ако не е тайна? 

Оня ден на 8 март извикахме една група от Карлово тук, в читалището, за да да излязат хората, за да можем да направим нещо за селото. Макар че този ден се случи много студен. И ние изпяхме някоя и друга песен. С тия пари почерпихме групата от Карлово, която дойде. Те бяха 8 души от пенсионерски клуб като нас, но имаха тъпан и акордеон и стана по-весело. 

Купихме храна, вино за всичките - бяхме 20 човека в нашия клуб. 

А иначе селото колко жители е? 

Към 600 души.  

Млади? 

Млади не се наемат. Младите са само тези, дето са с кукерите. Не всичките участват, някои не искат. 

Поздравления, много хубаво сте го измислили. 
Благодаря много за интересния разказ!