ЛУ-клуб & Фондация Кукери

 
ЛУ-клуб & Фондация Кукери

Начало
За кукерите
Идея
Кукери от Карловско
Връзки
Календар


Новини Интервю Фотогалерия Сувенири Контакт

Интервю / Пепа Танчева за пътуването на войняговските кукери във Франция през март

Пепа Танчева за пътуването на войняговските кукери във Франция през март
18.03.10 08:57

Автор: Йора Атанасова
Пенка Танчева - секретар на читалището в село Войнягово, бе любезна да ни разкаже за пътуването и участието на кукерската група почти веднага след завръщането им.
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG
Вземи в gLOG

 


Пепа, любопитна съм да ми разкажеш за пътуването ви във Франция и участието ви в международния фестивал в Лимож, проведен от 5 до 8 март т.г.

Имахме страхотно посрещане

в град Лимож. Тръгнахме с Деница Дишкова - представител в София на фирмата Интернешънъл шоу парад (International Show Parade), която организира ангажимента. От Войнягово до Лимож пътувахме с нея.

Отидохме малко повече хора, отколкото бяхме поканени. Бяхме 48 човека, а трябваше да сме до 40. Но нямаше никакви проблеми. Всички бяхме настанени в много хубав хотел, с ТV и баня с тоалетна, по двама и по трима души в стая. Храниха ни 3 дена сутрин, обед и вечер. Много точно! През първия ден изпратиха от общината двама гида. Те говореха на френски с Деница, която беше непрекъснато с нас. Разбирахме се, тъй като те знаеха малко български, ние знаехме малко френски. Допълвахме си малко с ръцете и просто нямаше проблем.

Тези момчета не се откъснаха от нас трите дни и ни гледаха дали в някакъв момент дали няма някой – не само аз, а всеки един участник -, да иска да каже нещо,  да иска нещо или да има нужда от помощ. 

Те бяха студенти, не знам дали доброволци или наети. Но просто работиха от душа. В същия ден дойде и представителят на общината, който отговаря за този фестивал, и ни настани в стаите.

През първия ден, 5 март,

като отидохме следобяд, двете момчета ни заведоха в центъра на Лимож, показаха ни кметството и забележителностите. След това ни поканиха на кафе по поръка на кмета. Почерпиха ни и се прибрахме. 

Ние, българите, се славим  с голямо гостоприемство, но смятам, че това ниво на гостоприемство не сме го достигнали още.

О да, те са туристическа страна, една от трите най-посещавани в Европа...

През втория ден, 6 март,

автобусът ни заведе пак в центъра на Лимож. Качиха ни в едно туристическо влакче, (каквито има по морето в България), което обиколи целия град.

Заведоха ни в сградата на гарата, строена в началото на 18 век – нещо невероятно! Показаха ни една катедрала, която е в ремонт, но много красива, с един огромен орган вътре. Просто влизеш и забравяш, че си в тоя свят.

На центъра, на единия център, по-малкия, ни показаха халите, които са строени от инженер Айфел, твореца на Айфеловата кула. За съжаление те работят само два часа с клиенти от съображения да запазят самата сграда, предполагам, да не е толкова натоварена.

Лимож се славел като града, където се произвежда най-хубавият порцелан. Един от момчетата – нашите невероятни гидове -, обясни, че техният президент се храни с порцелан, който е произведен в техния град. Това за тях е особена чест и гордост, предполагам. 

Това е по отношение на посрещането от градската управа.

А влакчето те ли ви платиха също? 

Непрекъснато ме питаха мои самодейци кой плаща всичко това. Защото пишеше отвън на хотела, че единична стая е 50 евро/човек, двойна стая е 40 евро/човек, а тройна стая е 37 евро/човек. Плюс три пъти на ден ядене, разходки... И някой от самодейците непрекъснато ме питаше: „Кой плаща всичко това?“ 

Страхуваха се? 

Не, те не са свикнали на всичко това. Те знаят, че си плащат само пътя.

Досега не са ли ви посрещали така другаде? Беше ми казала, че сте били изключително доволни от посрещането в Македония? 

Там също беше добре, също имаше екскурзоводи. Но просто не го почувствах така, разбираш ли.

Французите са дори още по-гостоприемни?

Да.

Двете момчета просто не даваха да погледна нанякъде и да не ме питат „Какво точно искате?“. И по време на шествието също.

Представянето в петък вечерта

През първия ден имахме участие само на двата площада: на малкия, където са халите, построени от инженер Айфел, и на големия им площад. Изиграхме си програмата, която бяхме подготвили за площад. То беше явно за да разберат хората, че на следващия ден има празник. Аз поне така го разбрах. 

И ми направи впечатление, че в целия град имаше разлепени големи обяви, че на следващия ден следобед ще има карнавал, за да знаят хората, да гледат и т.н.

Колко групи-гости имаше освен вашата? 

Много. Ние бяхме 27-ми поред за участие в шествието. Други българи нямаше във всеки случай.

А освен французи, от кои държави бяха участниците?

От много националности. Имаше и мажоретки... Но ние се откроявахме на този фестивал. 

А между другото, на самия фестивал дойде президентът на Интернешънъл шоу парад (International Show Parade), който стана причина да получим покана за участие на това дефиле. И той дойде да види как ще се представим. Ние му подарихме една кукла, за да ни запомни. Аз бях поръчала тази кукла-кукер на една художничка да я направи и се получи много сполучлива. Казах му, че сме от Розовата долина: „Сложете си я, за да помните България.“ Беше много доволен от това. И през цялото време беше с групата, на самото дефиле.

А той поканата само на вашата група ли беше организирал или организира цялото събитие? 

Само нашата група. 

В петък вечерта вечеряхме в един ресторант с още 2 групи. Имаше мажоретки от Словения, доколкото разбрах, и един френски духов състав. Французите наблагят на това - това е единственото нещо, с което могат да предизвикат внимание. Имаше и чехи в техни национални носии, които танцуваха техните специфични фолклорни танци, хванати по двама.
 
Интересно беше и истински се забавлявахме. Французите с духовата музика влязоха и създадоха голям шум с целия си състав. Те блъскат, свирят, пият, играят, танцуват, техните си танци. Чехите и те играха... 

По едно време един от кукерите, Иван, дойде и каза: „Аз отивам с няколко кукера, ще качим хлопките на всички, за да им направим гюрюлтия, да видят какво е гюрюлтия, че то това е нищо.“ Помещението е малко, не могат да влязат всички, но бяха накачили няколко кукери.

Къде беше това точно? 

В ресторанта, в самия ресторант, извън програмата през първата вечер на пребиваването ни във Франция. 

Ние пристигнахме първи, затова бяхме разведени, почерпени и върнати.

А другите нямаха ли такава чест?

Не, другите не.

Така истински се забавлявахме. Снимахме се заедно. Французите много умеят да се веселят, да разпускат. Ние сме малко по-свити и в това отношение. Но когато те поведат, и ти започваш, не може да останеш извън това. 

Облякоха се нашите кукери, с хлопките, дойдоха в ресторанта и дрънкаха. За чужденците това е интересно. Някой ги гледа и пита: „Мажоретки?“. Нашите отговаряха, че не са, но човекът остана с впечатление, че сме мажоретки. Много му беше интересно.

Шествието в събота

През цялото време, докато вървеше шествието, някъде около 3 км може би, при което се обикаля централната улица на града, хората излизат.

Жителите са около 150 хиляди?

Казаха ни, че са към 200 хиляди. Не валеше, нямаше сняг, дъжд, но беше студено, хладничко. 

Мосю Трифоли вървеше непрекъснато с нас. Аз го оставих да води. Той искаше тогава да му дрънкат, тогава да гледа. Видях го, че му харесва и го оставих да води. 

Улиците бяха заринати с конфети - отдолу не се виждаше асфалтът. Като минавахме, хвърляха от двете страни. 

Стигна се до кулминацията на едно от площадчета, където кукерите си изиграха танца и жените също си изиграха танца. Тръгнахме надолу. 

Между другото бяхме единствените, които си развявахме знамената отпред, отзад и по средата. Но моите хора бяха въодушевени. 

Свършихме си програмата надолу. В интерес на истината една жена само дойде да каже, че е българка в Лимож. Дойде на единия от площадите една жена, за да ми иска адреса. И аз й дадох една дипляна, цветна извадих. Но ми направи впечатление, че господин Трифоли каза, че не може да давам дипляни. Сигурно понеже той кани и всичко това е благодарение на него. Сигурно той ще ни рекламира или ще ни представя...

Международният фестивал в Лимож беше от 5 до 8 март, т.е. събота, неделя, понеделник. Какви изяви имаха през останалите два дни?

Шофьорите ни казаха, че за първи път виждат състав в чужбина с толкова малко изяви. Иначе другите ги спуквали от ходене. А нас – не. Аз не мога да се оплача. Ние и в Пловдив сме вървели.

Как беше? В колко часа? Колко време продължи? Колко километра?

През втория (за кукерската група) ден, събота, 6 март,

нашето участие продължи около 3 часа.

В петък пристигнахме, а в събота и в неделя имахме изяви. В петък вечерта беше това [забавление] в ресторанта, за което споменах, и което беше много хубаво, а също и разходката. 

В събота беше влакчето и разглеждането. А също и изявите на двата площада. На всеки площад - по половин час. 

Започнахме следобед, след като се наобядвахме, т.е. към 14.00 ч., а с обличането след това – 14.30 ч. Продължихме докъм 17.00 ч.. Отидохме облечени в автобуса, защото се обличаме много бавно. Играхме на по-малкия площад, където е постройката на Айфел. След това пеша отидохме на големия площад и там също играхме. И на двата за около 30-40 м., защото сменяхме играта: самодейци, кукери, камшици, които носеха момчетата. Така сменяхме, докато можехме, за да видят и хората, които прииждат.

Но всъщност не беше натоварващо. Други [кукерски груи са били натоварени] повече. От село Климент ми казаха, че за 10 дни в Ница много са се натоварили. Нашият шофьор е возел и тях. Той каза същото, [а освен това и] че и за първи път кара група с такова посрещане...

Харесаха ви и сте доволни?

Абсолютно.

През третия ден, неделя, 7 март,

искаха пак да бъдем от 14.00 ч. Отидохоме в 11 ч. и пак ни вкараха да се наядем в един огромен ресторант. Бързаха преди всичкото да ни нахранят – трябва да сме нахранени добре. И храната си взимаш толкова, колкото ти се яде. Минаваш и си вземеш.

Както казвахме преди, "шведска маса"?

Да. И закуската беше така. Ние, българите, вместо една кифличка взимахме по 5, примерно...

И си ги изяждахте?

И си ги изяждахме кроасаните. Френски – много хубави. 

Играхме може би до 18.00 ч., защото преди това изчакахме, докато тръгне шествето. Ние се подреждаме първи, втори и т.н. Момчетата, Деница и мосю Трифели бяха там и ни казваха какво кога да правим. Но то е по-бавно, не е изморително. Поне на мен не ми се стори изморително.

На мен лично много ми хареса и като представяне на състава, и като преживяване.

До Париж

Деница Дишкова (от International Show Parade) бе като наш екскурзовод, но предполагам, че нейната командировка бе до Лимож и обратно. Тя се върна със самолет, а ние минахме в Париж и се прибрахме. Тя ни чакаше в София, за да ни каже, че мосю Трифели много ни е харесал и октомври месец ни кани пак да отидем на парад.

Къде? 

Във Франция пак, но точно къде не знам. 

Имахме спиране във Верона, Любляна, Париж... Аз лично съм много доволна. Обиколих Европа за 170 лв. Видях [много] неща, бях посрещана...

В колко часа тръгнахте от Лимож на 7-ми март, неделя?

На 7-ми вечерта тръгнахме късно. Трябваше по програма да спим там, да закусим и да тръгнем. Но ние не спахме, а тръгнахме, за да може сутринта да бъдем в Париж.

Лимож-Париж е към 400 км, но по магистрала?

Да. По магистрала, въобще не усещаш пътя. Спиш си - не усещаш, че пътуваш. Абсолютно никакви сътресения. Магистралите им са невероятни. Пътищата им са невероятни навсякъде, където минаваш. Природата им е безупречно подредена, оградена...

В Париж как изкарахте?

Шофьорите знаеха пътя. Спряхме срещу Елисейския дворец.

Само с шофьорите ли бяхте? Те знаят ли френски?

Тъй като Деница каза, че ще се върне със самолет и ще ни чака в София, ние си водихме една жена оттук, дъщеря на една наша самодейка. Облякохме я [с носия]... Тя е работила в българското посолство във Франция. Тя беше с майка си - дойде с нас, плати си пътните. 

След като слязохме, тя ни показа къде да гледаме за Айфеловата кула, моста Александър, Елисейския дворец, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Лувъра и т.н. И всеки си тръгна и си гледа. Всичко това е наоколо - много лесно.

Аз не видях в Париж задръстване, полиция, няма жълти павета – минаваш си покрай дворец, президенство, правителство... нищо... Може да се качиш на стълбите до входа - няма гвардейци, няма нищо. Всичко е толкова земно, толкова човешко, че повече от това не може.

Макар че трябва да ти кажа, че като минавах по Шанз-Елизе и разглеждах... аз съм мислела, че това е нещо свръх. А една централна софийска улица не й отстъпва. София е абсолютно европейски град. 

Пловдивската улица, търговската, и тя не отстъпва по нищо на Шанз-Елизе. Просто е по-широка, с булеварди, магазини много. 

Ние, нали сме си българи, влязохме в магазините, примерно в магазина за парфюми. Можеш да се парфюмираш там с каквото си искаш. Те са подредени там... Излизаш като една феерия от аромати. Защото ние сме се пръскали всичките. Можеш да се гримираш, ако искаш – даже и гримьори има -, можеш и да се червисаш. Но аз бях малко въздържана... и използвах само парфюмите. Иначе гримила, червила въобще не ползвах. 

А иначе там имаше всякакви народности, има страшно много негри. И другото което ми направи впечатление е, че имат много деца. В България вече не е така. Всяка французойка води по няколко дечица. Такова нещо у нас вече не можеш да видиш.

Колко време бяхте в Париж? 

Цял ден. Пристигнахме сутринта рано и всичко беше разгледано.

А храна? 

Като тръгвахме, бяха ни подготвили [пакети храна] в кашони и ни ги раздадоха.

Браво! Това се казва гостоприемство. 

Вечерта тръгнахме късно, защото народът беше вече каталясал от ходене, понадуха ни се и краката – все прави, в автобуса седнали... За сметка на това много положително заредени и много хубаво беше.


Снимки: http://lu-club-kukeri-voiniagovo.dir.bg/_wm/gallery/?df=17


 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1096